ЕСЕННА МЕЛОДИЯ
превод: Банчо Банов
ЕСЕННА МЕЛОДИЯ
В часа на мъртвата листа аз те обикнах, Есен,
когато клоните за пръв път зъзнат през нощта,
когато залезите бързат и гасне всяка песен
във вечерната самота.
Кажи ми: бурята или съдбата ме доведе
по моя неспокоен път, към пропаст устремен,
да спра във твоя двор - аз, изненадан, бледен,
и като просяк уморен?
Когато отлети денят и падне вечер синя
и като мълчалива книга се склопва този ден,
аз ида пак при теб да търся - сетня милостиня -
покоя си смутен…
В часа на мъртвата листа аз те обикнах, Есен,
с оголените клони във настъпващия мрак…
Обикнах ли те - или сещам трепета несвестен
на идващия сняг?
СБОГУВАНИЯ С МУЗИКАТА
1.
Днеска вече не мечта за живот или за щастие,
а да кажа една дума като пламък - и угасна.
И ако живея още и земята тъпче всуе,
то е само да я кажа - поне сам да си я чуя.
Но дори и тази дума не успях до днес да кажа
и измъчва тя душата и сърцето ми разяжда.
Тази дума ме терзае със тъгата си безкрайна,
а остава все неясна, все неразгадана тайна.
И щом тъжните ми устни да я кажат не успея,
ще я взема и самотни във пръстта ще идем с нея.
2.
Сам пристигнах и самотни бяха хората край мене,
чужденци едни за други, пеехме в нощта студена.
Ден след ден живея, уча - и сега по-силно чувствам
как отвред ме обикаля все това пространство пусто.
И на моята голгота - знам, другар единствен бяха
тез ръце, които в мене гвоздеите заковаха.
Сам пристигнах между всички, плаках с не една обида,
сам живях навред напразно и самичък ще си ида -
кой ли днес би забелязал, че един човек изчезва?
Сам пристигнах, сам ще бъда в страшната последна бездна.
