Иджино Пиетро Теодоро Таркети (Igino Pietro Teodoro Tarchetti, Iginio Ugo Tarchetti), италиански писател, е роден през 1839 г. в Сан Салваторе Монферато, провинция Алесандрия, Пиемонт. В свидетелството му за раждане името му било записано като Iginio, а после е поправено на Igino (правилния вариант). Но Таркети предпочита да се подписва с името “Иджино”. А второто си име - Уго - Таркети взема в чест на писателя Уго Фосколо. През 1861 г. постъпва в армията. Това е важна година за Италия, през нея Виктор Емануел II, крал на Сардиния, провъзгласява създаването на обединената италианска държава със столица в Торино. Таркети не участва във военни действия, през 1865 г. прекратява военната си кариера по здравословни причини, установява се в Милано, сътрудничи на списания, публикува преводи, включва се в обществото „Scapigliatura”. Написва няколко романа („Паолина”, 1866 и др.), най-значителен от които е последният му - психологическия роман „Фоска” („Fosca”, 1869), останал незавършен. Пише лирична проза, новели, фантастични разкази, фрагменти, стихове и др. Умира от туберкулоза на 29 г. през 1869 г. в Милано. По стиховете му създава романси Франческо Паоло Фронтини. Прозата му повлиява на Луиджи Пирандело, Дино Будзати, Итало Калвино и др.

Публикации:

Поезия:

TЯ БЕШЕ ТОЛКОЗ НЕЖНА…/ превод: Милко Ралчев/ брой 111 ноември 2018