Анатол Стерн (Anatol Stern), полски поет от еврейски произход, е роден на 24.10.1899 г. във Варшава, Полско царство, тогава в Руската империя, в семейство на журналист. Завършва гимназия във Варшава, после учи полонистика в университета във Вилнюс, но не завършва. През 1921-1923 г. заедно с Ярослав Ивашкевич е редактор на ежемесечното списание „Nowa Sztuka” („Ново изкуство”). Редактор на сп. „Кинематографични вести” (1924). През втората половина на 1930-те г. се дистанцира от авангарда и насочва търсенията си в традиционната поетика. През 1942-1948 г. живее в Палестина, връща се в Полша (1948) и се установява в полската столица, където работи като редактор. През 1919 г. издава първия си поетичен сборник „Футуризии”, в която се проявява като футурист, последван от „Гол мъж сред града” (1919), „Земя - наляво” (1920, съвместно с Бруно Ясенски). „Бягство към полюса” (1927), „Европа - поема” (1930), „Пилсудски” (поема, 1934, конфискувана), „Разговор с Аполон” (1938) и др. Сътрудничи на левия печат. Редактор на първото полско издание на произведенията на Маяковски (1927). След Втората световна война издава „Стихотворения и поеми” (1956), „Нови и стари стихотворения” (1957), „Видяно и невидяно” (книга за киното, 1964). Изявява се и като прозаик („Страстният пилигрим, роман, 1937; „Хора и сирена”, роман, 1956), литературен критик, сценарист и преводач от френски, пише пиеси, книги за деца. Съставя и „Антология на съвременната българска поезия” (1968), посвещава на страната ни поемата „Несебърски чайки”. Умира на 19.10.1968 г. във Варшава.

Публикации:

Поезия:

ОТВОРЕНАТА ВРАТА/ превод: Първан Стефанов/ брой 111 ноември 2018