НАЗДРАВИЦА
превод: Стилиян Чилингиров
Другари, пак лозите
нам вино дадоха нектар;
то сила лей в гърдите,
от скърби тежки то е цяр,
дух бодри
и мори
тъгата в нашите гърди.
Веч пирът кат начина,
кому да пием дружно в чест?
За нашата родина
и за славянски род злочест.
Братство вси
да краси,
че то ще наший род спаси.
Врази славянски нека
Перунов гняв да сполети
и щасте за човека
над наший дом пролети
и руши,
що души
и нас, и нашите дууши.
Сред нази нек отново
единство пак да зацари,
за братство хвърленото слово
гърдите ни да озари,
и всегда
пред света
да пазим майка си света.
Привет на вси славяни,
на вси девици и жени -
тям равни иностранки
не раснат в другите страни.
Техний плод
нек живот
даде на своя мил народ.
И вам с наздравна чаша
о, юноши, привет, привет!
Любов към края наши
да бъде вашия завет.
Та от нас
после вас
борци да има във запас.
На вси народи слава,
що страстно чакат ясен ден,
дор участта корава
погине в днешний свят студен,
та навред
в целий свет
съсед да бъде всяк съсед!
А нине в заключене
другари, вий налейте пак,
за нашто единене
да станем всички ний на крак.
Нек пей
и живей
за общо щасте кой копней.
——————————
сп. „Славянски глас”, г. 8, кн. 1, 1910 г.
