Хандрий Зейлер

превод: Стилиян Чилингиров

Ти знаш ли моя край - родината ми красна?
Че злато няма в ней, не е съдба ужасна!
Могъщий кипарис в хълми й не вирей
и златна праскова в полята й не зрей.
Не, тя е мирен край, спокоен и цветущ,
за отдих сладък кът на Бога всемогущ.

Ти знаш ли моя край с балкани ясно-сини?
Той с свойте граници очите не диви ни,
и няма той князе, в мечтане за война
не точи кървав меч потайно в тишина.
Не е голям, не е със слава той богат -
мой родний кът, мой дом и мойта благодат.

Ти знаш ли моя кът - родината ми мила?
Мен чужд е немски край - аз любя с страст и сила
земята на деди си, сръбский си подслон -
на Славия най-малки, най-ничтожни клон,
но който вечно свеж ще бъде и листът…
Лужица този край щастливи вси зоват.

Лужица - моята страна прекрасна, родна,
земята на деди, свещена, благородна.
Кой в ней е свят видял, живял е и живей,
простор за щасте ще намери сявга в ней…
Сияй, цъфти, о, край, безценен роден край
и нека твойта чест и хубост вечно трай.

——————————

сп. „Славянски глас”, г. 9, кн. 3, 1911 г.