Платон Воронко

превод: Иван Давидков

***
Градини - море - зад стъклата.
Софийското лято ухае…
А в нас вече есен дошла е
на стара Полтава в полята.

Празнуват след жътвата щедра
землячки - моми рускоси -
и тяхната песен се носи
неспирна, щастлива и ведра.

Те имат клепачи от свила,
по-нежни дори от листата,
и тъй им е сродна душата
със твоята, Софийо мила…