Никола Инджов

Знаци и думи за осемдесетгодишнината на Красин Химирски

Пътят на Красин Химирски започва там, където свършва пътят на баща му. Но докато като разрушител на стария свят единият търси свободата и равенството, другият поема от млади години към света, изграден от народните говори. И открива своята собствена лингвистична култура като някаква смесица от вавилонски клинопис, матенадарански птицепис, японски йероглифи, черковнославянски богообразни букви… Изброявам азбуките на езици, които формират познанията на поета в областта на световното художествено слово. Той владее руски, английски, френски, испански, индонезийски, малайзийски, сръбски, хърватски, босненски… В това етнокултурно пространство той е много вещ и превежда на български поезия от островите Ява и Бали, след като е прекарал част от живота си там. Впрочем, започва дипломатическата си кариера в Джакарта, продължава във Вашингтон и в Москва, където в Академията за обществени науки защитава дисертация на тема „Развитие на тема демократичните традиции в американската поезия ” и получава научната степен Доктор на филологическите науки. Превежда и от английски - след като жизненото му време в държавата САЩ заема почти две десетилетия.
С компетентната енергия на Красин Химирски в САЩ се осъществява визитата на Председателя на Комитета по Култура Людмила Живкова, която подписва Договор за научно и културно сътрудничество между НРБ и САЩ, по достойнство се отбелязва Хиляда и триста годишнината на българската държава под егидата на Американски комитет, възглавяван от прочутия сенатор Джеймс Фулбрайт. На снимките от епохата Красин Химирски почти не се вижда, но неговото присъствие се чувства. Такава е всъщност истинската дипломация!
В хрониките на нашата родна дипломация не е останало без следа рутинната хватка на един наш посланик, който продаваше дори националния ни празник - и то дважди в един и същи ден. Веднъж за протоколния прием, втори път за официалната телевизия. Отстъпваше време, така да се каже…
Припомням това, защото Красин Химирски в битността си на български и световен дипломат работи за времето на България. Именно той убеди големия американски поет Уилям Мередит да подкрепи първоначалната идея за Софийски международни писателски срещи и дори да приеме в дома си във Вашингтон неколцина български писатели все с тази цел.
Красин Химирски е познат на много поприща. Бивал е преподавател в СУ „Св. Климент Охридски”, в Нов български университет, в УНСС, в Шуменския университет „Eпископ Константин Преславски”, в Американския университет в Благоевград. В летописа на живота му се очертават представителни длъжности и творчески признания - Председател на българската Асоциация на випускниците на Московския държавен институт за международни отношения, Президент на българското общество за приятелство с Индонезия „НУСАНТАРА”, почетен член на Съюза на сръбските писатели, член на Съюза на българските Писатели, на Съюза на преводачите в България, на Съюза на българските журналисти, на българския ПЕН - Център, на Международния Фонд за славянска писменост и култура в Москва, на Академията на Руска литература, член на Международната гилдия на рускоезичните писатели, член на украинската Екологическа академия…
Понастоящем поетът-дипломат пребивава в съсредоточието на всичко това - на земята на митичната Колхида, където най-древна и най-нова история изграждат тамошните обитателите с изразителните лица на светци и светици от железните грузински икони. Поетът Красин Химирски действа там като висш дипломат от Организацията на обединените нации. А може би като аргонавт в търсене на златното руно на словото…
Там през последните години Красин Химирски се е отдал и на светското и колегиално общуване с поета Резо Амашукели - прочут защитник на класическия грузински православен дух, историческа сянка на същото руско явление - поетът Александър Грибоедов, погребан на хълма Мтацминда над Тбилиси, за когото на мраморна плоча са издълбани величавите горестни слова на Нина Чавчавадзе „Името твое остава в руската памет, но защо моята любов те надживя?”…
Много години в София ние живяхме на една и съща улица - „Граф Игнатиев”, почти един срещу друг, но по разбираеми причини сякаш по-често се виждахме в ненашенски градове - Вашингтон, Сараево, Киев. Имах възможност дълго да общувам с Красин Химирски по време на гостуването на вестник „Литературен фронт” на вестник „Литературная газета” през 1989 година. За срещи с читатели обикаляхме полуостров Крим и в Ялта се установихме в новооткрития хотел „Масандра”, а там, в ресторанта, ни бе организирал прием председателят на Съюза на съветските писатели Анатолий Карпов, та и вниманието към нас бе специално. В артистичния полумрак на заведението Красин Химирски някак спонтанно заяви, че точно днес има рожден ден и иска да почерпи с вина от прочутата едноименна кримска винарска изба. Управителят прояви завиден рефлекс и покани рожденика на специален подиум, настани го в троноподобно кресло, от двете страни намести Карпов и мене като водител на българската група. И тъкмо да прозвучи първия тост, към нас се засилиха двадесетина чуждестранни туристи, които ни накачулиха, обаче не снимаха нито Красин, нито Карпов, а мене, заставаха до мене, щракаха се за спомен с мене… докато се разбра, че чули по радиото особено важна вест - президентът на Нигерия пристигнал в Ялта на среща с Горбачов, та ето го техния сувенирен шанс. За тях нигериецът несъмнено бе Красин Химириски, а Горбачов - аз… Да, бях в тъмносин костюм, какъвто понякога носеше Михаил Сергеевич, отгоре на всичко имах и белег на челото от автобусното стъкло, на като се подпирах в дрямка по пътищата на Крим… и давай сега автографи! След първоначална суматоха грешката се разбра, прие се с голяма веселба и още вино от Масандра. На края на вечерта, когато изяде своето парче от тортата, раздаде на жените от персонала подарения му от самите тях букет, Красин Химирски плати цялата - цялата! - сметка, изрече съкрушителни думи: „Бе, аз май сбърках, рождения ми ден не е днес, ама карай да върви…”
Попитах го след години има ли някоя снимка от това приключение, той ми каза „Аз пазя друга фотография от Русия”. И извади от портфейла си снимка на легендарния арктически ледоразбивач „Леонид Красин”.

Ето го тук поета, кръстен и той на прочутия в историята революционер и държавник, ръководител на важни дипломатически мисии на Съветския съюз. Шегува се, че е нещо като ледоразбивач в дипломацията, аз по-скоро го възприемам като „слуховидец”. Това е нарицателно, създадено от Елиас Канети, писателят Нобелов лауреат с български произход.
Да, в своята езикова Колхида Красин Химирски слуша света и вижда света…