Любомир Бучков

У нас се е навъдила особена клика от устройвачи на юбилеи и погребения. При всеки подобен случай започват да се проявяват около чествуваната личност.

Държат пламенни речи, пишат хвалебни статии, правят анкети и пр. и винаги с център своята особа. Чествуването е само повод да се шуми около собственото име.

Горкият Н. В. Ракитин! Беше пленник на тези псевдопочитатели. Разби се лирата му и всичко заглъхна. Онемя критиката, дори не го отбеляза, когато се следи новата литературна история. Млъкнаха като сфинксове вдъхновените оратори. Името започва да се засенчва от „нови звезди”, закриляни от продажни глашатаи…

„Русалска поляна” обаче затвърдява мястото на Ракитин като писател от първокласен разред. Тихият и свенлив поет е занизал перли, които блестят със свежестта си.

Присъщата му любов към природата е изляна с рядко вдъхновение. Вярата му в човешките добродетели е осветена в нова краска. Роден лирик, поетично чувство трепти в тези разкази.

„Под звездното небе”, „Щъркели”, „Приказка за кокичето” - са вълшебни поеми на природния мир. От тях вее ведрост, която покорява. Упойващият лъх на пролетта, знойният повей на есента са намерили своя първомайстор.

Всред този пъстър фон цъфти усмивката на човек, чужд на културните наслойки, но с примитивна и чиста душа.

Героите на Ракитин винаги са озарени с ореол. Нито един от тях не е зъл по сърце, у всеки по-остър характер се таи човечност. Дори върлият и жесток разбойник Абака, страшилището за населението, се облагородява с няколко благи думи и става мирен гражданин.

Тук се подчертава вярата на поета в доброто и добродетелта. Всяка крепост на злото се превзема най-лесно с кротка добрина. Този житейски възглед е най-специфичната отлика на писателската му природа и отразява здравите разбирания на народа.

В прозата на Ракитин няма афекти, не се среща чувствена заблуденост. Разказът тече леко, непосредно, с един спокоен тон, който бързо поглъща вниманието.

Четецът се заплита в този омаен мир и заживява с неговия чар. В това неотразимо влияние се крие магията на изкуството. Да му станеш неусетно пленник, да те завладее и възвиши.

Ник. Вас. Ракитин притежава тази магическа сила.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 11, бр. 402, 28. 09.1938 г.