Габриел Импаглионе

превод: Виолета Бончева

Оставих за после някои думи
и преди всичко едно дълго мълчание
което сега изгаря ръцете ми
Искам да говоря и нищо повече от това
да замълча после
Да замълча с цяла уста и тяло
да виждаш ръцете ми онемели
и да изгубиш после поглед
в която и да е посока
където да няма продавачи
които да предлагат своето дар слово
и едно пространство безкрайно
без отговор
Искам да говоря
да подчертая силно някои думи
защото не е истина
че търпението е неразбираемо
че говори на друг език
и не носи камъни в ръцете си
нито бълва огън
нито се привежда в готовност нетърпеливо
в ъглите удобни на часа
за да скочи решително
Не е вярно
че търпението не се разбира
Слушам за да изброя причините за вика
за да хвърля светлина с неговата лампа
върху белезите на глада
тези прорези на студа
В мълчаливата треска искам да говоря
да повтарям уморено точните думи
думите сияещи
като думата революция
която да бъде изречена
и като опияняващо вино
да се стрелне нагоре при вятъра
да се хвърли с всичките свои значения
защото не е истина
че думата революция е неразбираема
Тя нарича нещата с невинността на дете
Съдържа във всичките си десет букви
паметта на човека
Искам да говоря
да запиша върху сърцето вакуума на века
думата Свобода
като истинско ято птици
стрела от птици
сабя
и строй от колективно пеене
с факел и китара
водно петно в безкрая
защото не е истина
че е неразбираема думата
Свобода
Чувам я на пазара и във фабриката
по уличките
които не водят никъде
в отвращението което убива пъпката
която очакваме
Искам да говоря
да взема думата да я окупирам
да я окича със знамена
да кажа че трябва да я обитаваме
защото тя е къща с разпъната маса
Изричайки я пред високо стоящите
и на асамблеите
нарисувана по стените
и на вятъра
Оцветявайки марша с името си
ризите юмруците погледите
чуковете
които ще сринат крепостите на позора
Искам да говоря
да въоръжа думата
да застрелям евфемизма
защото тя обяснява
съвършено ни обяснява всичко
със затворена уста

Оставих за после някои думи
и освен това едно дълго мълчание
едно мълчание уморено
едно мълчание от бойното поле
задушено от дима на забравата
където умират справедливостта
и воплите
едно мълчание на очакване
което носи със себе си

Без вина за това че бях безразличен
без грам смущение в неспокойните очи
на вносителите на лицемерие
мълчание
през което преминава дъх на макове
който вика в прозорците

Една тишина
сред която думата остри ръбовете си
за да нападне деня.