Боян Болгар (псевдоним на Боян Димитров Христов), български писател, е роден на 15.06.1907 г. в град София. Завършва гимназия в родния си град. Следва държавни науки в Париж (1926-1929). Ръководи книгоиздателство “Перун” (1943). За пръв път печата през 1930 г. във в. “Литературен глас” (1928-1944). Участва в основаването и редактирането на вестник “Лост” (1946). От 1947 г. до 1959 г. е секретар на ПЕН-центъра, възстановен по идея на Георги Димитров. Член на СБП. Романи: “Подялба на щастието” (1946), “Вратарят на Содом” (1946), “Пътищата се пресичат” (1947), “Втората стая” (1948), “Чиста монета” (1952), “Седемнайсетгодишните” (1956, драматизиран 1958, ІІ изд. – 1987), “Син срещу баща” (1956), “Близнаците” (1958, 1987), “Само една крачка” (1959), “Преди разклона” (1984). Повести: “Четирима влюбени” (1963, обхваща три повести за съдбите на някои от героите от “Седемнайсетгодишните”), “Сирената” (1967), “Мариола, Ангелина, Костанда” (1967). Сборници с разкази: “Хиляда тона” (1953), “С открито сърце” (1954), “Стъпала” (1968), “Скрито отечество” (разкази и новели, 1970), “Животните, с които съм разговарял” (1984) и др. Драми: “Океан” (1948), “Релси” (1948), “Очите на Веселка” (1960), “Шепа щастие” (1963) и др. Сборници с есета: “Парижки мозайки, или Ние, хората” (1933), “Жива и мъртва Атина, или Ние, хората” (1937), “Отвъд любовта. Изповеди на един съвременник” (1944), “Градът умира и се ражда” (1945), “Трофеи” (1945), “Живот по избор” (1947), “Преди да падне плодът” (1962), “Моят млад приятел” (1963), “Красота не по мярка” (1964), “Мостове” (1965), “Махнете калъфа” (1968, с предговор от Орлин Василев), “Пътуване с Диоген” (1970), “Второ пътуване с Диоген” (1973), “Трето пътуване с Диоген” (1976), “Размерите на моята градина” (1978), “Дневно и нощно. Разговори с моя млад приятел” (1979), “Четвърто пътуване с Диоген” (1981), “42 признания” (1983) и др. Пътеписи в есеистичен стил: “Близо до земята” (1939), “Обичани предели” (1943), “Слънчев прозорец” (1956), “Нинген - пътуване до Япония” (1960), “Свят на длан” (1972), “Ако минеш по моите стъпки. Разходки по 43 градуса северна ширина” (1975) и др. Исторически съчинения за юноши: “Синеокият с късия меч” (роман, 1973), “Победите на Синеокия” (роман, 1976), “Стоте премеждия на бан Батил” (роман, 1978), “Звездата на бан Батил” (роман, 1980). Превежда разкази от Ги дьо Мопасан - “Лоената топка” (1948) и “Пътят на честта. Есета и документи” от Ф. Бонт (1950). Негови избрани произведения в 2 т. се появяват през 1977 г. Заслужил деятел на културата (1967). Носител на орден “Народна Република България” І степен (1977). Негови избрани произведения в два тома се появяват през 1977 г. Умира на 05.09.1984 г. в София. През 2009 г. е публикувана книгата му “Себеразкриване – размисли и откровения”.

Публикации:

Интервю:

БОЯН БОЛГАР, ДОНЧО ЦОНЧЕВ, ВАСКО ЖЕСКОВ: ПСИХОЛОГИЯ НА ТВОРЧЕСКИЯ ПРОЦЕС/ брой 40 май 2012

Кореспонденция:

ПИСМО ОТ БОЯН БОЛГАР ДО ЛУИДЖИ САЛВИНИ/ брой 109 септември 2018

Критика за Боян Болгар:

„ПАРИЖКИ МОЗАЙКИ ИЛИ НИЕ, ХОРАТА” ОТ БОЯН БОЛГАР/ автор: Симеон Андреев/ брой 109 септември 2018

За Боян Болгар:

ПОКЛОН ПРЕД БЪЛГАРСКАТА ПИСМЕНОСТ/ автор: Станко Михайлов/ брой 18 март 2010