Адам Важик (Adam Wazyk, псевдоним на Адам Вагман), полски поет от еврейски произход, е роден на 17.11.1905 г. във Варшава. Първата си стихосбирка „Семафори” издава през 1924 г. През Втората световна война е в СССР. През 1943 г. в Москва излиза стихосбирката му „Сърцето на гранатата”. Носител на наградата на ПЕН-клуба за преводаческа дейност (1950). След войната е секретар на Съюза на полските писатели, издава „Избрани стихове” (1947), „Нови избрани стихове” (1950), „Стихотворения” (1955), „Поема за възрастни” (1956), „Стихотворения и поеми” (1957) „Вагон” (1963), „Събития” (1977), „Избрани стихотворения” (1978), поеми, няколко пиеси, разкази, романи, литературоведски трудове, сценарии и др. Превежда поезия от френски (Нервал, Рембо, Аполинер, Арагон, Елюар, Сандрар, Жакоб), „Евгений Онегин” от Пушкин. Умира на 13.08.1982 г. във Варшава.

Публикации:

Поезия:

КЪДЕТО БОР…/ превод: Първан Стефанов/ брой 108 юли 2018