Влодзимеж Слободник (Wlodzimierz Slobodnik (19.09.1900 - 10.07.1991), полски поет от еврейски произход, е роден в Херсонска губерния, Украйна. В 1902 г. семейството му се премества във Варшава, където завършва училище. Учи полска литература в Университета на Варшава. Печата стихове от 1925 г., а първата си книга издава през 1927 г. Един от създателите на поетичната група „Квадрига” (1927). През 1939-1941 г. живее в Лвов, а през 1941-1945 г. е евакуиран от съветските власти във Фергана, Узбекистан, където остава до края на войната. В август 1945 г. се връща в Полша, живее в Лодз (1945 - 1956) и Варшава (от 1957 г.) Автор на много книги със стихове, сред които: „Молитва за словото” (1927), „Сянката на цигуларя” (1929), „Нова муза” (1930), „Разходка над Висла” (1931), „В памет на майка ми” (1934), „Вечерно безпокойство” (1937), „Дом във Фергана” (1946), „Събрани стихотворения” (1948), „Секретно” (сатири, 1948), „Светлини на пътя” (1950), „Нови стихове” (1952), „Сонети за Вит Ствош и три поеми” (1954), „Всекидневна реч” (1956), „Без смокиново листо” (1959), „Тежестта на земята” (1959), „Нов подбор стихотворения” (1959), „Каменна сянка” (1961). Автор и на много книги за юноши. Преводач на руска поезия (Ломоносов, Пушкин, Лермонтов, Блок, Маяковски, Селвински и др.), испанска (Лорка), френска поезия (Бодлер), българска и немска поезия. Погребан във Варшава.

Публикации:

Поезия:

ПЕСНИ ЗА МАЗОВШЕ/ превод: Дора Габе/ брой 107 юни 2018

ИМА ВЕЧЕРИ В ПОЛША/ превод: Димитър Пантелеев/ брой 107 юни 2018