НЯКОЛКО НАИСТИНА ЛЮБЕЗНИ МИСЛИ
превод: Панайот Чинков
*
Как изглежда на мен самия това, което добри хора наричат „моя известност”. Една грамадна, гръмко биеща камбана, която лоши шегобийци са окачили на гърба ми и която, щом се помръдна, започва да бие, за да накара глупците и кучетата да вият.
*
Политическа и социална икономия. Всичко е вярно. Но и обратното е също тъй вярно.
*
Прогрес. Разпространение на алкохола, на отчаянието и на експлозивите.
*
Благодеяния на цивилизацията. В два часа след полунощ, самичък при това, аз бих се чувствал много по-приятно в някоя индийска джунгла, отколкото в улиците на няй-цивилизования град на земята.
*
Лов. Човек е, мисля, едничкото животно, което убива, защото му прави удоволствие да убива. Добрите тигри, храбрите лъвове убиват само, когато са гладни: освен туй, те правят това по един начин по-малко жалък и по-малко подъл, със своите собствени нокти за разкъсване, със своите собствени крака за тичане и без помагачи.
——————————
сп. „Листопад”, г. 4, кн.3-4, 1923 г.