Пиер Лоти

Пиер Лоти (Pierre Loti, псевдоним на Жулиен Вио), френски писател, е роден на 14.01.1850 г. в Рошфор, Франция, в протестантско семейство на моряци. На 17 г. постъпва на морска служба, прави няколко околосветски пътешествия, живее дълго в Япония. Морски офицер. Прекарва около 40 г. във флота. Участва във френско-пруската и Първата световна война, в колониални експедиции. Създател на жанра «колониален роман». Пътува до Близкия и Далечния изток. Автор на авантюрни и екзотични книги. Романи: «Азиаде» (1879, Истанбул), «Бракът на Лоти» (1880), «Моят брат Ив» (1883), «Исландски рибари» (1886), «Госпожа Хризантема» (1887), «Матросът» (1895), «Рамунчо» (1897) и др. Член на Френската академия (1891). Яростната му кампания срещу България по време на Балканската война се изявява категорично в издадената му в Париж скандална книга «Агонизираща Турция» (1913) - в нея фактите са заменени с фалшификации. Пише и книгите «В Мароко» (1889), «Ерусалим» (описание на пътуването му по светите места, 1895), «Галилея» (1895), «Последните дни на Пекин» (1902), «Индия без англичаните» (1903) и др. Умира на 10.06.1923 г. в Андай, департамент Долни Пиренеи.


Публикации:


Проза:

НЯКОЛКО НАИСТИНА ЛЮБЕЗНИ МИСЛИ/ превод: Панайот Чинков/ брой 107 юни 2018