Джакомо Леопарди
Джакомо Леопарди (Giacomo Leopardi), италиански поет-романтик, философ-моралист, е роден на 29.06.1798 г. в градчето Реканати, Мачерата, в аристократично католическо семейство. Като дете боледува и едва на 32 г. напуска дома си. Първите си 25 г. живее в имението на баща си и самостоятелно научава гръцки, латински, иврит, английски и френски. Още на 15 г. написва „История на астрономията”, на 18 г. пише „Химн на Нептун” и анакреонтични оди на гръцки език. Опитите да се установи в Рим, Милано, Болоня, Флоренция, Пиза са неуспешни. Живее благодарение на приятелите си, които го поддържат, и от филологически трудове, които пише за издатели. В 1833 г. пристига в Неапол, където прекарва последните години от живота си. Поетичното му творчество обхваща няколко десетки стихотворения, публикувани за пръв път през 1831 г. под заглавие „Песни” („Canti”). Прозата му включва „Нравствени очерци” („Operette morali”), философски есета, писани предимно около 1824 г. и публикувани през 1827 г.; „Мисли” („Pensieri”), издадени посмъртно през 1845 г. и „Дневник с размисли” (Zibaldone), бележки, създадени между 1817 и 1829 г., публикувани едва през 1900 г. Самият поет се възприема като последовател на класицизма. Презира демокрацията, буржоазията, а също така джобните енциклопедии и вестниците. Умира на 14.06. юни 1837 г. във вила край Неапол в ръцете на приятеля си на Раниери, който написва книга за съвместните години на техния живот.
Публикации:
Поезия:
КЪМ ЛУНАТА/ превод: Драгомир Петров/ брой 62 май 2014
