НА СЕСТРИЦАТА
превод: Стоян Дринов
НА СЕСТРИЦАТА
Ах, от мен не искай песни,
сестро моя мила,
че над тях е мъка тежка
сянка веч хвърлила.
И за теб ли е да слушаш
бухалът ужасен,
щом в листата тъй извива
славей сладкогласен!…
Ах, съдба различна влачим
тук, сестрице, ние:
твойто слънце днес изгрява,
мойто пък се крие.
Нека в пътя ти да раснат
рози миризливи, -
твойта пролет нека бъде
вечно с дни щастливи; -
тая орис, що ориса
мене с скръб велика,
щасте вечно теб да прати,
сестро яснолика!…
——————————
сп. „Листопад”, г. 1, кн. 28, 23 март 1914 г.
***
Седя в неволя и безмълвен,
самин, от всички отчужден;
и с мъка търся да намеря
тоз, който би разбрал и мен.
Стремих се истина да диря
из человешки род голям,
но туй, което найдох в него
срамувам се да кажа сам.
Така живота се надсмея
над мен и моята съдба,
и скръбно младостта ми мина
със бури вечно във борба…
За туй, което е живяно,
добро да кажа - ще сгреша;
и пак ощ търся да открия
пред някой своята душа.
——————————
сп. „Листопад”, г. 1, кн. 29, 30 март 1914 г.
