Дюла Ийеш

превод: Иванка Павлова

Защото срещу мен седиш и наблюдавам
теб само, а не сме
един до друг като на снимка, в огледало
в дома ни насаме;

защото срещу мен седиш и в тебе само
от възрастта следи
съзирам с болка, вярвайки, че съм останал,
какъвто бях преди.

Ако с очи от преди четвърт век те гледах
и ако ти тогаз
бе като днес, не бихме се открили, редом
до теб не бих бил аз!

Ако бях побелял, дори да бе живяла
с мен дълго, ден след ден
в една и съща стая, нощем ти едва ли
би лягала до мен.

От милиард възможности нима съдбата
избра случайно таз:
да си единствена за мен, за любовта ти
да съм единствен аз?

Защото срещу мен седиш, а аз се взирам
назад усамотен:
като стрелец, ако куршумът рикошира,
бих бил зле наранен.

Защото срещу мен седиш… Дано останем
докрай тъй аз и ти -
като на пейка пътници, щом ураганно
градушка връхлети.

Като тогава - спомняш ли си? - в Шашд, когато
с шейна летяхме с теб.
Притисна се до мен. И срещнах аз с гръдта си
сам вятъра свиреп.

Така докрая нека в нас гори копнежът.
В космическия мрак
ако си, бих пребродил звездната безбрежност,
за да те срещна пак.