У ДОМА
превод: Вътьо Раковски
Във слънчев ден, когато от измитата земя
и от дърветата се дига пара, птица пей и шепне ечемик,
какво вълшебство: да се върнеш у дома!
Пристигам от далечен път, измивам се и ям,
след миг в градината на хлад ще се намеря
и сладки, пресни плодове ще ми дадат да ям
от фруктиера.
И хубаво е: колко точно знам,
че всички на света, които плод за нас
отглеждат от сърцето свое -
баща ми болен, майка ми, която все сивее,
сестра ми, кучето и всичките, които в моя дом живеят,
се радват на пристигането ми.
А вечерта звездите бляскат над комина,
водата спи в герана, речната вода бъбрива
все разговаря под небето синьо
със мелницата мълчалива.
Домът ни право сред земята плодна
високо дига стрехи над дърветата
и с каменна уста ни хвали
широките полета, яза, нивата, цвеклото и градината.
А през нощта, когато всичко дреме,
къс от небето ще отчупи
и за да се обичаме,
тъй както се обичаме,
ще ни го поднесе, за да го пием тайно.
