ПРОЛЕТ
превод: Атанас Далчев
ПРОЛЕТ
Човек забравя грижа и досада,
че пролетта цъфти и вей прохлада;
зелена е ливадата широка,
където слиза с весел глъч потока;
разшумени вишат се планините
и въздухът е син в просторите открити,
долината далече се разгръща,
стърчат на хълма куличка и къща.
ЛЯТО
След пролетта и лятото наваля,
годината то вече обикаля.
Шуми в дола поточето със сила
и пищна планината се разстила.
Пламти полето от разкош и накит
като денят, преди да падне мракът.
Годината и лятото полека
с картините си чезнат за човека.
ЕСЕН
Макар и на духа сказанията странно
от майката-земя да се отдалечават,
те ни говорят и се много научава
от времето, което чезне непрестанно.
Природата запазва образите скрити
на миналото и кога посърнат дните
във късно лято, слиза есенна земята,
духът на дъждовете дебне в небесата.
Извършено е много нещо в кратко време,
селякът, спрял зад плуга дъх да си поеме,
съзира края на годината щастлива;
с такива образи денят човешки си отива.
Накичена със канари, земята обла
не е като разтапящ се на заник облак,
показва го тоз златен ден, залязъл в слава,
и съвършенството безукорно остава.
ЗИМА
Изчезнат ли на есента любима
картините, дохожда дълга зима.
Пустей полето, изгледът е дивен,
вилнеят бури, пада дъжд проливен.
И краят на годината е сходен
с въпрос замрял, с почивен ден свободен,
а после пролетта се появява
и блясва пак природата тогава.
24 април 1049, Ваш покорен Скарданели
ЧЕРКОВЕН ДВОР
Ти зеленееш, кът в трева потънал; тука
лежат жена и мъж и кръстове стърчат;
оттука близките изпращаме отвъд,
едничка черквата с прозорците блещука.
Когато слънцето над тебе грей по пладне
и в теб се задържи по-дълго пролетта,
когато сянката на облак влажен падне
и превали денят в лъчи и красота,
как тихо е тогаз в оназ ограда сива,
де старото дърво огъва се о две
с листа, изпълнени от мъка мълчалива,
ала отрупано със росни плодове.
Притихва черквата, потънала в нощта,
на стария олтар златото само свети,
но пълен е светът със хубави неща:
невидимо щурче в полето свири лете.
И всеки, чул речта на оня пастир божи
над бледия мъртвец, от своите ограден,
живота повече възлюбва този ден
и ведрия му дъх съмнение не тревожи.
КЪМ ПАРКИТЕ
Едничко лято още дайте ми, всевластници!
Едничка още есен песента ми да узрей,
та моето сърце, от тази сладка
игра наситено, по-волно да умре!
В живота святото си право неполучила,
душата не почива долу и в Оркуса;
но ако някога най-скъпото за мене,
Поезията, ми сърцето осени,
добре дошъл тогаз, покой в света на сенките!
Честит ще съм, дори и ако ме не придружи
там лирата ми; като боговете
веднъж живях и повече не искам аз.
СОКРАТ И АЛКИВИАД
Защо приветствуваш ти винаги, свети Сократе,
тоз момък? Мигар нищо по-възвишено не знаеш?
Защо окото ти със обич
на него спира се като на бог?
- Живота люби, който се е в глъбините вглеждал
разбира светостта тоз, що се е в света увличал
и твърде често мъдреците
към хубавото най-подир клонят.
НА ЦИМЕР
На нашия живот са линиите странни,
подобно друми и планински очертания,
това, което тук сме, бог допълва го отвъд
с хармония, с покой, с награда вечна всеки път.
