РОДИНА
превод: Чило Шишманов и Атанас Далчев
РОДИНА
От острови далечни връща се дома
морякът, мъдрост и богатство насъбрал;
в родината и аз дошъл бих с радост,
да бях с теглата и блага пожънал.
Ти, свиден бряг, отгледал ме на твоя скут,
любовните ми мъки ще ли изцелиш
и с отдих вий, гори на мойта младост,
ще ме дарите ли, когато дойда?
При хладната река, де някога следях
играта на вълните, корабния бяг,
ще дойда скоро; планини любими,
закрила моя, на земята родна
надеждни граници, жадуван бащин дом
и вие, мили любещи обятия,
аз скоро ще ви поздравя, та мойто
сърце дано при вас се излекува.
Но зная, зная аз, любовната ми скръб
не ще утихне скоро даже и при вас,
не ще приспи и вашата утеха
със песен люлчена скръбта в гръдта ми.
Даряват ни ведно с любовния си плам
и мъка свята благостните богове.
Приемам я. Аз син съм на земята,
създаден да обича и да страда.
БОНАПАРТ
Всеки от поетите е съд свещен,
дето на живота виното, духът
на героите се съхранява.
Но рече ли съд такъв да го затвори,
няма ли духът на този момък
да го пръсне лих и бърз?
Нека се поетът не захваща,
както на природата с духа,
става майсторът чирак тогава.
Тоз герой не може
да живее и остане във стиха,
той живее и остава във света.
МОЛБА ЗА ПРОШКА
Често безпокоех, свято създание,
твоя златен покой и за дълбоките
скрити болки в живота
научаваше ти от мен.
О, прости, забрави! Както пред месеца
облак тъмен лети, тъй ще отмина и аз
и отново спокойно
с твойта хубост ще светиш ти!
ДОБРАТА ВЯРА
Мил живот! Ти лежиш болен и аз сега,
уморен от сълзи, ужаса сещам в мен,
но дорде любиш още,
все не вярвам, че ще умреш.
КЪМ МЛАДИТЕ ПОЕТИ
Защото дълго е кипяло като юноша,
изкуството ни, братя мили, зрее бързо може би
и за спокойствието на красотата;
бъдете скромни, както елинът е бил.
Любете боговете и с добро помнете смъртните!
Бъдете трезви винаги, учете, не описвайте!
И ако майсторът суров ви плаши,
сами търсете от Природата съвет.
СМЪРТ ЗА РОДИНАТА
Ти идеш, о, сражение, и на вълни
от хълмовете слизат смелите момци,
насреща им убийците напират,
уверени във меча и ръката,
но по-уверена връхлита тях
душата на момците: бият те врага
и с песните за своята родина
сковават на безчестните нозете.
О, приемете ме във ваште редове,
та тъй да не умра с обикновена смърт,
не искам да умра мърцина, искам
на жертвения хълм да падна храбро
за теб, родино! Да пролея свойта кръв
за теб, родино! Ето слизам аз при вас,
които ме научихте на дело
как да живея и умра достойно.
Как често съм жадувал да ви видя аз,
герои и певци от древни времена!
Днес поздравете мене, чужденеца,
сред вас тук долу братски и другарски!
Прииждат пратеници вече: наша е
победата! Живей, живей, родино ти,
и мъртвите не брой! За теб, любима,
нито един не е напразно паднал.
ЗАНИК-СЛЪНЦЕ
Къде си ти? Помръква моята душа,
от твоя чар опиянена; преди миг
аз слушах още как на златна лира
очарователният слънчев момък
вечерната си песен свиреше блажен;
отвред отекваха гори и планини.
Ала далеч при праведни народи,
що го почитат още, той отиде.
КЪМ НЕМЦИТЕ
Детето не осмивайте, когато с шпори и камшик
на дървения кон се смело и голямо мисли то,
защото, немци, вий сте също
богати с мисли, бедни на дела.
Или се ражда, както ражда се от облака лъчът,
от мисли делото? Превръщат ли се книгите в живот?
Тогаз вземете ме, о, мили,
за да изкупя мойта клевета!
ПОЛОВИНАТА НА ЖИВОТА
Със жълти круши
и пълен с диви рози
брегът във езерото висне,
вий, мили лебеди,
пияни от целувки,
потапяте глава
в светата трезвена вода.
Горко ми, де ли ще намеря,
щом дойде зимата, цветята,
де слънчевата светлина
и сенките на земята?
Стените се издигат
безмълвни и студени, скърцат
ветропоказателите само.
ПРОЛЕТ
Кога покълне във полята нов възторг
и гледката отново се разхубавява
и над зелените рътлини
простор и облаци се открояват,
как радва се човекът! Весело вървят
покрай брега самотници. Навред в света
цъфти спокойствие и здраве,
не е далеч и дружеският смях.
ПРИЯТЕЛСТВО
Когато хората сърдечно се познават,
тогаз приятели се с радост назовават,
животът на човека им е по-познат,
те го намират и духовно по-богат.
Не се чужди от дружбата духът свободен,
копнеят хората за сговор благороден
и задушевност; а че дирят неизменно
възход, и то е на човека отредено.
20 май 1758 Ваш покорен Скараданели
НА ЦИМЕР
Ако един човек е умен и добър,
какво му трябва? Нейде нещо има ли
да го задоволи? Лоза най-зряла
ли е имането му на земята,
че да го храни? Смисълът е, мили, тук.
Любовта е скъп приятел, но по-скъп -
изкуството. Теб истината казвам:
духа ти имаш на Дедал и на гората.
КОГАТО СЕ НАЛЕЕ НА ЛОЗАТА СОКЪТ
Когато се налее на лозата сокът,
растението нежно търси сянка
и гроздето полека наедрява
под свода хладен на листата,
мощ за мъжете,
а за девойките - ухание.
Пчелите,
раздвижи ли ги пак, опиянени
от мириса на пролетта, духът
на слънцето, поемат
към гроздето, но припече ли
лъчът, завръщат се с бръмчене
и пълен със догадки
за тях,
дъбът шуми.
ВЪЗРАСТ НА ЖИВОТА
Градове на Ефрат!
Улички на Палмира!
Гори от каменни колони
сред равната пустиня,
какво сте вие?
Вашите корони,
след като вий отвъд предела
на дишащите сте отишли,
димът на боговете
и огънят ви е отнел.
Но сега седя под облаците (от които
всеки свой покой си има),
под дъбовете наредени,
в пасбището на сърни, и чужди
изглеждат ми, и мъртви
вечните блажени духове.
УЗРЕЛИ СА, ПОТАПЯНИ СА В ОГЪН
Узрели са, потапяни са в огън плодовете
и на земята проверени, и закон е
да влезе всичко, като змии,
пророчески, насъне,
по хълмовете на небето.
И много нещо
като товар дърва по раменете
остава да ни тегне. Ала зли са
пътеките. Че неуверено като коне
се движат спънатите елементи
и старите закони
на нашата земя. И вечно ни влече
един копнеж към хаоса. Нужна ни е вярност.
Но не желаем ний напред, нито назад
да гледаме. А езерото само
да ни люлее като крехка лодка.
