Вернер фон Хейденстам

превод: Свежа Дачева

СЛЕД ХИЛЯДИ ГОДИНИ

Една вибрация в далечен космос, един спомен
за двора, който просветваше между високи дървета.
Как се казвах? Кой бях аз? Защо плаках?
Забравил съм всичко и като песен на буря
всичко отшумява между световете, които се търкалят.

НАКИТЪТ

Щастието е женски накит.
Накити не украсяват мъжете.
Строги богове, сурови съдби
и едно късче хляб -
това е живот за мъже.

ПРОЛЕТНО ВРЕМЕ

Жалко е сега за мъртвите,
които не могат да поседят напролет
и да се стоплят на слънцето,
да поседят на светлина
на прекрасния склон, обсипан с цветя.
Но може би мъртвите са прошепнали
думи на игликата и на теменугата,
които никой жив не разбира.
Мъртвите знаят повече от другите.
И навярно биха могли, когато слънцето си замине,
с една радост, по-дълбока от нашата,
да се разхождат все още между вечерните сенки,
потънали в мисли за тайната,
която само гробът знае.