Вернер фон Хейденстам
Карл Густаф Вернер фон Хейденстам (Carl Gustaf Verner von Heidenstam), шведски писател, е роден на 6 юли 1859 г. в имението Олсхамар, Еребру, в семейство на инженер, специализирал в строителството на фарове. Негов прадядо е кралски лекар, който получавайки титла, взема името фон Хейденстам. Пътува из Близкия изток и Западна Европа (1876 - 1878). Учи живопис в Париж (1881). Живее предимно в Швейцария (1883 - 1892). Женен три пъти. Член на Шведската академия (1912). Лауреат на Нобелова награда за литература (1916). След книгите „Поклоничество: години на пътешествия” (стихове, 1888), „Ренесанс” (критичен трактат, 1889), „Ендимион” (роман, 1889) се появяват поемата в проза „Hans Alienus” (1892) и „Dikter” (1895), в които се опитва да разкрие вътрешния свят на човека. През 1896 г., замисляйки книга за Карл XII, пътува до Константинопол, Бендера, Полтава, Москва и Санкт Петербург. Тази му книга - „Karolinerna” (1898) има голям успех. Пише на патриотично-философски теми - поемите „Поклоничеството на света Бригита” (1910), „Единен народ” (1902), епичния роман в два тома „Дървото на Фолкунгови” (1905-1907), следват „Свети Георги и дракона” (1900), „Шепотът на гората” (1904). Издава мемоари (1888), исторически лекции за шведските владетели (1908-1910), сборниците „Мисли и записки” (1899), „Дни и събития” (1909). Последният етап от творчеството му е свързан със сборника с философски стихове „Нови стихове” (1915). От началото на 1930-те г. страда от психически проблеми, които с времето се задълбочават - пристъпи на гняв, внзапна тревожност, халюцинации. Умира на 20 май 1940 г. в Йовралид, Мутала. Посмъртно се появява автобиографията му „Когато цъфтяха кестените” (1941).
Публикации:
Поезия:
