Густаф Фрьодинг

превод: Свежа Дачева

ИЗ „ПЕСНИ НА МОЯТА ЗВЕЗДА”

С гняв гледаш от стола си златен
как звездата ми опетнявана гасне,
защо ми даде слаба звезда, слънце мое,
от светлината ти да помръква?

Твой син съм и семето, с което запали
светлика ми, е родено от огъня твой,
ти страдаш от битката между зло и добро,
за мене тя беше болест, терзание.

Но моето петно не идва от теб,
то иде от злото в пустинните космоси,
защо ме отблъсна със сила от себе си
далече, дълбоко в тъма и мъгла?

ПАСТИРСКА ПЕСЕН

Чуваш ли хлопките, чуваш ли как песента
пасе стада и се носи и носи в пастирство изгубена?
Кравите замучават и се забързват,
на момичето напева следват във тръст.

Чуй как звучи покрай торф и степ:
Лилия - мила Лилия - мила Лилия - краво мила!
Събужда се ехо в планинско гнездо,
от склоновете отвръща
далеко на север из планините:
Лилия - мила Лилия - краво мила!

Звънът на хлопките трепти, глъхне, издига се,
шумоленето е застинало в спокойна отмора,
вечернотежка, гората мълчи.
Само пастирската песен
примамливо се носи
напред през простори от торф и степ.

Нощта е близо и светлината бяга,
виж над езерцето как мъглата се стеле!
Сянката се удължава и сгъстява; стъмва се,
скоро над горите тъмнината ще царува.

Тъмен спи борът, тъмна спи елата,
по-глухо клокочи водопадът на планинското поточе.
Отдалеч се чува високият сопран,
стадо пасе и се носи и носи в пастирство изгубен.