Густаф Фрьодинг (Gustav Frоding), шведски поет, прозаик, публицист, литературен критик, е роден на 22 август 1860 г. в дворянското имение Алстер в провинция Вермланд. Дядо му по майка е местен епископ. Учи в университета в Упсала три години (1880-1883), но не завършва. Работи за кратко като журналист. След като получава наследство, се отдава на творчество. До края на живота си се лекува - вероятно от шизофрения, лежи в психиатрии. Автор на поетичните сборници „Китара и хармоника” (1891), „Нови стихове” (1894) и др. Пише пътеписи, фейлетони, политически анализи. Ярък представител на ранния шведски импресионизъм. В поезията си отразява селския живот на Вермланд, вътрешния живот на човека, по много от стиховете му са написани песни. Главен образ на късното му творчество е чашата на светия Граал. Умира на 8 февруари 1911 г. в Грьондал, Стокхолм. През 1917-1922 г. в Стокхолм излизат 16 тома негови съчинения.

Публикации:

Поезия:

ИЗ „ПЕСНИ НА МОЯТА ЗВЕЗДА”/ превод: Свежа Дачева/ брой 106 май 2018