Ерик Аксел Карлфелт

преводач на стиховете: Свежа Дачева

АЗ СЪМ ПЕЕЩ ГЛАС

Аз съм пеещ глас в големи, празни равнини:
там никакво ухо не чува, никакво ехо не живее.
Аз съм блуждаещ пламък над езерото в черни нощи,
непостоянен огън, който скоро ще угасне в тъмнината:
при моята майка.

Аз съм плуващо по течението листо в широкото царство на есента,
моето живеене е игра в хора на всички ветрове.
Дали ще спра върху планина, или ще потъна в канавка,
не зная, не ме засяга, не зависи от мен.

БУРИ

Мислех си, че спиш, мое сърце,
но бушуваш както преди
и всички пролетни ветрове
дърпат вратата ти.

Искам да направя ням
гласа, който те магьосва.
От тебе бавно изграждам
едно тихо, свещено пространство.
Защото сега съм твой господар,
който заклина бурята.
Умри, ти, пролетна приказка,
като ехо на песен!