Ерик Аксел Карлфелт (Erik Axel Karlfeldt), шведски поет, е роден на 20 юли 1864 г. в село Фолкерн близо до град Авеста в областта Даларна в Средна Швеция. Предците му са се занимавали с фермерство. Баща му е самоук юрист. Поетът завършва право в университета в Упсала поради материални затруднения едва през 1902 г. Работи като учител и библиотекар в Селскостопанската академия в Стокхолм. Издава шест поетични сборника: «Песни за пустошта и любовта» (1895), «Песни на Фридолин» (1898), «Градината на насладите на Фридолин» (1901), «Флора и Помона» (1906), «Флора и Белона» (1918), «Есенен рог» (1927). Член на Шведската академия (1904), член на Нобеловия комитет по литература (1907), постоянен секретар на комитета (1912). Любовта, селският живот са постоянна тема в стиховете му. Поезията му се отличава с етнографска конкретика и дълбоко лиричен традиционен дух. Един от големите майстори на формата. Езикът му е богат, наситен с диалектизми, просторечия, архаизми, препратки към Библията и старата шведска литература. Умира на 8 април 1931 г. Лауреат на Нобелова награда за литература за 1931 година (посмъртно).

Публикации:

Поезия:

АЗ СЪМ ПЕЕЩ ГЛАС/ преводач на стиховете: Свежа Дачева/ брой 106 май 2018