Миклош Радноти

превод: Нино Николов

Вали, от два дни над Париж вали
и бляскат покривите, от дъжда умити;
над масата от облак сив стои
и бие с влажните си светлини очите.

От покривите чувствам как калта
към мен протяга черните си пръсти;
премазана от дъжд, гнети ме тя
сред тоя здрач от вести все навъсени.

О, тъмнокрила, глухо пляскаща война,
нахлула с ужаса, разпръснат в новините!
Не ще посеят и не ще пожънат там,
където гроздето изсъхва по лозите.

В изпепеленото от слънцето небе
угасват птиците, ранени от мълчание.
И се разливат вече кървави реки
през овдовялата и траурна Испания.

Но низ от нови батальони ще роди,
потрябва ли, дори и пустотата -
така ранената от гръм земя рои
вихрушките, заченати в недрата й.

Ще се изправят и народите зад теб!
Така и днес, под тоя дъжд събрани,
възпяваха двубоя ти нелек
измокрените бедни парижани.

1937 г.