Миклош Радноти

превод: Иванка Павлова

До мене под дъба спи Фани и от него
тъй често падат жълъди, че не изтраях
и с кротките листа се скарах най-накрая.
„Бди над съня ми!” - ме помоли, като легна.

Но през волана на листата ми намига
златисто слънцето. Оси жужат сърдито
и шумата отвръща с жълъди, които
се ронят в надпревара, бързо се настигат.

Събужда се и с поглед син ме гледа Фани.
С ръцете си красиви като на икона
докосва устните ми, за да не отронят
ни звук - примирие с листата да настане.

Назрява горе нова тишина. Шестдневен,
обилен дъжд от нея руква и помита
нападалите жълъди и на гърдите
ноември ни завързва като лента черна.