Иван Бунин
Иван Алексеевич Бунин, руски писател-реалист и преводач, е роден на 22 (10).10.1870 г. в гр. Воронеж в обедняло дворянско семейство, известно с литературните си интереси. Първите 3 години от живота си прекарва във Воронеж, после - в имението на своите родители Бутирки, с. Озьорки край Елец (Орловска, сега Липецка област). В дома му на особена почит са Пушкин, Лермонтов, Жуковски. Учи в гимназия в Елец (1881-1885), но не я завършва и продължава самообразованието си у дома. Пише стихове от 17 г., дебютира със стихотворението «На гроба на Надсон» през 1887 г. в столичния седмичник «Родина». През 1889 г. надвисналата бедност го принуждава да започне работа като коректор, статистик, библиотекар, сътрудник на хонорар в «Орловский вестник», «Киевлянин», «Полтавские губернские ведомости». През 1893 г. в «Русское богатство» публикува първия си разказ «Селски ескиз». През 1895 г. пристига в Петербург. Поддържа контакти с Чехов, Горки, Толстой, Куприн. В стихосбирките си «Стихотворения» (Орел, 1891), «Под открито небе» (1898), «Листопад» (1901; награда «Пушкин») продължава класическите традиции. Впоследствие минава към прозата: «Антоновски ябълки» (1900), «Село» (1910), «Суходол» (1911), «Братя» (1914). Преводи: «Песен на Хаяуата» на Лонгфелоу (публикувана 1896, Пушкинова награда, 1903), Байрон, Тенисън, Мюсе. Жени се два пъти - първият, през 1899 г. за Анна Николаевна Цакни (Какни) - дъщеря на гръцки революционер (бракът е краткотраен), и вторият, през 1906 г. - за Вера Николаевна Муромцева, племенница на С. А. Муромцев, пръв председател на Първата Държавна Дума. През 1905 г. се заселва в Москва. През 1909 г. е избран за почетен академик, ставайки най-младия академик в Руската академия на науките. През 1909-1910 г. се появяват разкази като «Захар Воробьов», «Опинци», «Божие дърво», «Далечното», «Бурени», «Хубав живот», «Увиснали уши», «Сънищата на Чанг», а през 1915 г. - «Господинът от Сан Франциско». Емигрира през 1919 г. във Франция, където се установява в гр. Грас. В емиграция развива активна обществено-политическа дейност: чете лекции, сътрудничи с руски политически партии и организации (консервативни и националистически), често печата публицистични статии, издава «Проклетите дни» (1918, публикувана 1925). В емиграция създава и «Любовта на Митя» (1924), «Слънчев удар» (1925), «Делото на корнета Елагин» (1925), автобиографичния роман «Животът на Арсениев» (1927-1929, 1933). Получава Нобеловата награда за литература през 1933. Втората световна война прекарва в Грас, отхвърляйки нацизма. Сборника с разкази «Тъмни алеи» излиза през 1943 г. в Ню Йорк и през 1946 г. в Париж. Издава «Спомени» (1950). В края на живота си обмисля възможността да се върне в СССР. Умира в бедност - инфарктът го покосява на 8.11. 1953 г. в Париж на 83-годишна възраст. Погребан е в руското гробище Сент Женевиев де Буа. Посмъртно е публикувана незавършената му книга «За Чехов» (1955). В СССР произведенията му се публикуват от 1954 г.
Публикации:
Поезия:
В ОБЛАК, НАДВИСНАЛ НАД СЕЛОТО ПАК…/ превод: Димитър Горсов/ брой 40 май 2012
СЛОВО/ превод: Нико Стоянов/ брой 42 юли 2012
НОВИЯТ ЗАВЕТ/ превод: Георги Ангелов/ брой 42 юли 2012
ТЪМНА НОЩ Е. КАКТО МОИТЕ МЕЧТИ…/ превод: Димитър Горсов/ брой 47 януари 2013
ЧУЖДА/ превод: Красимира Василева/ брой 48 февруари 2013
ПЪРВА ЛЮБОВ/ превод: Марта Мянкова/ брой 52 юни 2013
НА РОДИНАТА/ превод: Красимир Георгиев/ брой 52 юни 2013
МОРЕТО - ОГЛЕДАЛО С БЛЯСЪК БИСЕРЕН…/ превод: Димитър Горсов/ брой 55 октомври 2013
КАК ИЗЯЩНА И СВЕТЛА Е ПРОЛЕТТА!/ превод: Татяна Любенова/ брой 78 ноември 2015
НОЩ СТУДЕНА Е НАВЪН…/ превод: Стойчо Маджарски/ брой 83 април 2016
САМОТА/ превод: Тихомир Йорданов/ брой 100 ноември 2017
НОЩНА ВИЕЛИЦА/ превод: Васил Пундев/ брой 105 април 2018
НОЩНА ВИЕЛИЦА/ превод: Симеон Гатев/ брой 105 април 2018
ЗАЛЕЗЪТ ДАЛЕЧЕ НА СЕВЕР ОТМИНА…/ превод: Калина Малина/ брой 105 април 2018
В КЪСЕН ЧАС В ПОЛЕТО…/ превод: Петър Велчев/ брой 116 април 2019
В ЗАМИСЛЕНИТЕ ТИ ВНИМАТЕЛНИ ОЧИ/ превод: Красимир Георгиев/ брой 124 януари 2020
НАВРЕД ГОРА…/ превод: Стилиян Чилингиров/ брой 134 януари 2021
САМОТА/ превод: Татяна Любенова/ брой 136 март 2021
ПОРТРЕТ/ превод: Стефана Цанкова-Стоянова / брой 169 юни 2024
Проза:
СВЕТИЯТ СИН/ брой 170 септември 2024
Публицистика:
ЗА ВЛАДИМИР МАЯКОВСКИ/ брой 15 декември 2009
За Иван Бунин: