Иржи Волкер

превод: Вътьо Раковски

Твойте очи са, девойко, неделен площад,
весел площад със хоро разлюляно,
в твоето тяло както в параклиса свят
бие сърцето ти - светла камбана.

Чувам звъна му, чувам стогласия хор,
щом на гърдите ти сключат ръцете ми обръч.
Толкоз щастлив е гласът ти, че търся простор,
като помисля за нашата обич.

Че любовта ни, девойко, кукла не е, ще роди
искра тя в двете сърца, нов свят ще създава
и ако ти си тих полюс на топли звезди,
аз пък съм полюс, където кръвта се вледява.

И затова до гърдите ми пламенни
свойте неделни очи притисни,
да потопя аз във тях броеницата каменна
на шестте делнични дни

с острата болка, тъй чужда за теб -
нека и твойто сърце нарани както шпората конят.
Обич, на бой полети, че във боя свиреп
щастие всичките влюбени гонят!