ЖИВОТЪТ
превод: Йосиф Фаденхехт
Животът вред кипи във трескаво вълненье
и кат протей лице си всеки миг мени;
капризен кат дете, мъглив кат привиденье,
великото размеша с дребните страни.
Каква безредица в таз шарена картина!
Тук любовта целува, там хинджар сече,
безочливо дрънка звън на харлекина,
а там пророк презрян Исусов кръст влече.
Там, где се ронят жежко сълзи във молитва,
ще чуйш на бедност гладна ропотния вик;
тук вчера кръв е текла в безпощадна битва,
а утре цвят ще цъфне в слънчевий светлик.
Виж бисерът в калта - как тъпче го тълпата,
и виж прекрасний плод, от червеи пробит.
Преди си бил герой и твърд, и горд в борбата,
сега си блед страхливец, посрамен и надвит.
Това й животът, в който мигът заповядва.
И няма на света такъв мъдрец велик,
да може да ни каже на къде той следва,
чъртите да узнай на странния му лик.
Ту цял е той тъга - ту цял е пък примамка,
ту всичко в него грей, ту цял е мрак, позор,
живота й серафим и буйна е вакханка,
широк е океан и тесен е затвор.
——————————
сп. „Мисъл”, г. 1, кн. 3-4, 1892 г.
