Мария Луиза Фиуми
Мария Луиза Фиуми (Maria Luisa Fiumi), италианска писателка, е родена през 1890 г. в Орвието. Пише стихове, разкази и романи. Редактира списания. Чести мотиви в творчеството й са майчинството и любовта към земята на Умбрия. Съчинения: „В мълчание” (разкази), „Самота” (лирика), „Валегория” (разкази), „Неизвестния” (1920), „Страсти” (сборник със селски разкази), „Съпругата” (роман), „Моята земя” (1924), „Францискански легенди” (1926), „Умбрийските тайни”, „Енсантадора” (впечатления от Испания, 1929), „Горска пътека” (легенди), „Вълча земя” (роман, 1933), „Жълтугата” (разкази) и др. Посещава България през 1933 г. Нейни стихове са превеждани на български от Христина Стоянова. Умира през 1966 г. в Орвието.
Публикации:
Поезия:
