Бертел Грипенберг

превод: Константин Стефанов

***
Аз обичам една хладна враждебна страна,
най-груба в света що познавам,
звучи там реч човешка, пълна с горчивина
и в смъртен ме пръстен сковава.

Но тлее вражда там в човешки само гърди,
а никне любов из земята;
и там до елхите шептящи край звънки води
разтварям за радост обятя.

Там в пътища вити покрай блата и сред степ
ме следват незнайни другари. -
О, ще остана, моя враждебна страна, в теб, -
тук нека смъртта ме завари.

***
Самотни следи от ски
търсят дълбоко в горите,
самотни следи от ски
в хълмове стръмни извити,
край блата где веявици веят
и борове криви люлеят -
сякаш плъзнала моята мисъл
и следите далеч я отнисат.

Самотни следи от ски
свършват до стръмни предели,
там на скалистия край
виснат елхи побелели -
и мигат звездите студено,
гората е в самост стъмена,
и леки снежинки прелитат, -
затрупани в сняг са следите.

——————————

сп. „Хиперион”, г. 5, кн. 4, 1926 г.