ПРАВДАТА
превод: Димитър Бойкинов
Веднъж се скарва кривда с правда,
във спора кривдата надви;
тогаз на слънце правдата стана -
света с лъчи си да дари.
Остана кривда на земята,
в небето правдата се кри
да свети с прелест по ливади,
с живот мъглите да снабди.
От този ден дори до днеска
живее правдата и бди,
но само сред треви цъфтещи
и във плачущите върби.
И чака тя върху Морето
със огнен поглед във очи,
да дойде птицата победна
над не победните вълни.
А щом крила си тя разпери
върху надморски брегове,
ще съмне и море ще гръмне:
„Ей правдата в света дойде!”
——————————
сп. „Славянски глас”, г. 23, кн. 3, 1929 г.
