Ярослав Връхлицки

превод: Димитър Бойкинов

ТИХАТА ОБИЧ

Речта не може да изкаже
какво сърцето в себе тай, -
очите само го отгатват
кога ги щастие омай.

Край брегове охлидки празни
изхвърлят морските вълни,
а бисера, като в сърцето,
се крие в техни дълбини.

ЕДИН ИЗГЛЕД

Върху полето голо редят се дървеса
със клони до земята, без всякакви листа,
под стрехи черни врани прехвъркват с бързина
и сенки черни правят със своите крила.

Една черта от злато грееше в небеса,
но ей я постепенно как чезне в мрака:
като че ръб от дреха на ангела да бе,
кой веч деня приключил, в небето полетя.

——————————

сп. „Славянски глас”, г. 24, кн. 2-3, 1930