Михаил Исаковски

превод: Николай Бояджиев

***

Стихна всичко пак и до зората
няма даже да скръцне врата.
Само нейде сама в тишината -
чуй, хармоника броди в нощта;

ту през портите тръгва в полето,
ту обратно завръща се пак.
Сякаш някого търси сърцето
и не ще го намери в тоз мрак.

От полето повява прохлада,
пръска ябълков цвят аромат…
Кого търси душата ти млада,
я признай, хармонист непознат.

Тя е може би не тъй далече
и не знае, че чакаш я вън…
Ти защо бродиш сам тая вечер
и девойките будиш от сън?!