Михаил Исаковски

превод: Христо Радевски

***
Ой, простори пролетни,
грейнали над нас!
Миличък, нетукашен
си намерих аз.

По море пристигна той
там от чужд предел.
- Как, кажи, се казваш ти?
Казва ми: - Мишел.

Той ора със трактора
по полята с нас.
- От коя си област ти?
Казва ми: - Елзас.

Но защо в родината си
не живееш ти?
Казва ми, че няма там
що да работи.

Всеки ден аз милия
срещам тих, засмян.
Майко, ти недей ми ши
ален сарафан.

Старите обичаи
не харесват нам.
Друга, друга зестра аз
искам да му дам.

Аз на моя миличък
ще подам ръка.
И страната цялата
ще му дам прикя.

Ще му дам друг роден край
и живот по-нов.
- Всичко тук под слънцето, -
това е, любов.

Нека той на всичките
пише там в Елзас:
как добри, богати са
момите у нас.