Ригор Барадулин

превод: Марко Марков

***

Има лятото свои права,
свои грижи лятото има.
Зеленее висока трева,
отдалеч на купите кима.

В дългата утринна тишина
сякаш ледени са мъглите.
И излъчват синевина
пак ливадите край реките.

Като въдица над вода
слънчогледът тежко се вие.
А отавата шушне, звезда
на рябината огъня пие.

Бавно мракът поема на път
по земята почти онемяла.
И браздите тревожно дъхтят
като в час,
като в миг на раздяла.

***

Тревога душите пробужда,
поличба в сърцата ечи,
премине ли някой без нужда
по пътя ни с празни очи.

***

Изгрев се вдига над нас и искри
в листите аленосин небосклона.
Почва да храни като птици добри
кутиите пощенски пощальона.