СТИХОВЕ
превод: Владимир Стоянов
***
Ти си тръгваш сега?
Аз изпадам в безумство -
кой ли всъщност на глас
пак бълнува изкусно.
Ти отронваш слова,
аз изгубвам предмети,
същността на съня
помни всичко. И ето
тя облича във стихове
благородното чувство,
и разцъфват стихиите
в Орхидея изкуство.
***
- Съвсем различна вече е
душата ми, уви.
Преставайки да бъбриш със нозе,
усмихна ми се ти.
- Душа проникновена,
християнска.
С настръхнали листа простена
във схватка каинска.
От побелялата топола гарван гледа,
усмихва се любимият ми клен.
- Аз просто се разтварям в него,
в огромния си рай благословен.
- За миналото ли е жалба този стон?
Фенер, трептяща светлина,
се търсеше във оживяващия дом.
- Не знам сама.
MONUMENT UM
Не искам бюст безсмъртен
във Лятната градина.
Минавам за объркан,
така ще си замина.
Не искам бюст от мрамор,
Ваятелю, постой!
Аз сам звезда ще стана
в безсребърния рой.
***
А нощем вече във Пекин прохладно е,
докато в Петербург пристига есен.
Говорим във какво да вярваме
на конференции за поетичните пътеки.
Безсмъртието на душата свързва пътя
с красивата тревожност на родината,
където толкова отдавна сме замръквали,
но милосърдие зовем чрез името й
и прошка молим в стихове печални.
Осеяно е миналото с грехове отрова,
но листопадът, меден и обагрен,
ги скрива с жертвена обнова.
***
Мой Петербург - моя Флоренция,
така в душата ми нарече
скъперническата й индулгенция -
да, този Питер, чезнещият вече.
Спасяващ от суетнословие,
от наслояването на миражи,
ще вляза преизпълнен със любов
в колонната му зала със типажи.
Дори и без „Лeпажи”* смазани -
със прости и чернеещи дула -
ти, Петропол, си моето пропадане,
инжекция с неразтопяема игла.
Ти, полет мой на дворцова фрегата
на края на молива, на мига,
съня на залеза рисуващ, необята,
с душа бълнуваща за вечността,
докато несломена още
и незаточена от действителността
достигне до заглавието после
в неръкотворната стихия на стиха.
—————
* „Лепажа стволы роковые” - стих от шеста глава на романа „Евгений Онегин” на Пушкин. Лепаж бил знаменит парижки оръжейник от началото на XVIII век и имал свой магазин в Париж. Изделията му се отличавали с изящество, практичност и прецизност. Негово специално изобретение са пистолети, предназначени единствено за дуели. Тази двойка пистолети, носеща името му, се намирала в специално „бойно сандъче”.
