Алексей Олегович Филимонов, руски поет, литературовед, преводач, е роден на 22 май 1965 г. в град Електростал, Московска област. След служба в гвардейска мотострелкова бригада завършва журналистика в МГУ (1990) и Висшите литературни курсове при Литературния институт „Максим Горки” (1995). Работил е в издателства. От 1998 г. живее в Санкт Петербург. Привърженик на неосимволизма - направлението „вневизъм” (2010). Написал е няколко десетки статии за съвременната литература. Води семинар за експериментална литература в Дома на писателя. Ръководител на литературното студио на сп. „Аврора” и редактор в отдела за поезия с същото издание. Публикувал е в много руски и чужди издания като поет, критик, литературовед, коментатор на произведенията на Набоков. Автор на книгите с лирика „Ночное слово” (1999) и „Сиреневая гроза” („Люлякова стихия”) (2012), на български и руски език, превод и предговор Владимир Стоянов. Носител на наградата „Борис Корнилов”, Паметен медал на Фонда в памет на Иля Тюрин, победител в поетичния конкурс на Литературния институт за 65-годишнината от Победата. Член на Съюза на писателите на Русия. Живее в Санкт-Петербург.

Публикации:

Поезия:

СКИТАНЕ/ превод: Владимир Стоянов/ брой 98 септември 2017

СТИХОВЕ/ превод: Владимир Стоянов/ брой 102 януари 2018

Критика:

ДУМИ ЗА ИВАН КЬОСЕВ / брой 95 май 2017