Леополд Стаф (Leopold Staff), полски поет от еврейски произход, е роден на 14.11. 1878 г. в град Лвов, където завършва гимназия и романска филология в Лвовския университет (1897-1901). Пътува няколко пъти до Италия, прекарва една година в Париж (1902-1903). Стихове публикува от 1898 г. Сътрудничи на вестници и списания. През 1909-1914 г. е редактор на книжната поредица „Symposion” в издателство „Ksiеgarnia Biblioteki Polskiej B. Polonieckiego”, в която излизат избрани съчинения на велики писатели и философи. Прекарва Първата световна война в Харков (1915-1918). От 1918 г. живее във Варшава. Редактор на списание „Nowy Przeglad Literatury i Sztuki” (1920-1921). Заместник-председател на Обществото на полските писатели и журналисти (1924), негов председател (1924-1931). От 1920 г. е член на ръководството на професионалния Съюз на полските писатели. През 1927 г. получава държавна литературна награда за сборника си със стихове „Иглено ухо”. Носител на наградите на Лвов (1929), Лодз (1931), Варшава (1938). Почетен член на полския Пен-клуб (1931). Член на Полската академия за литература (от 1933) и неин заместник-председател (1934-1939). Доктор honoris causa на Варшавския университет (1939). По време на окупацията на Полша (1939-1945) живее във Варшава, преподава в нелегалния университет, участва в нелегалния литературен печат. След потушаването на Варшавското въстание живее в Павловици и Краков. През 1949 г. се връща във Варшава. Лауреат на наградата на Пен-клуба (за цялостната си преводаческа дейност; 1948), Държавна награда на Народна Полша (1951). Доктор honoris causa на Ягелонския университет (1949). Автор на книги с поезия, драми, преводи. Сред книгите му с поезия се открояват: „Денят на душата” (1903), „На небесните птици” (1905), „В сянката на меча” (1911), „Дъгата на сълзите и кръвта” (1918), „Виното на любовта” (1919), „Полски пътеки” (1919), „Високите дървета” (1932), „Цветът на меда” (1936), „Мъртво време” (1946), „Ракита” (1954). Превежда антични и съвременни поети - френски, италиански, немски, английски. Сред превежданите от него поети са Ян Кохановски (от латински), Зигмунд Красински (от френски), Епикур, Демокрит, Хераклит, св. Франциск Асизски, трудове на Леонардо, стихове на Микеланджело, произведения на Дидро, Ромен Ролан, Гьоте, Ницше, Томас Ман, Кнут Хамсун, Селма Лагерльоф. Умира на 31.05. 1957 г. във Скаржиско-Каменна, погребан във Варшава.

Публикации:

Поезия:

ТЪКМО ЩЯХ СВОЯ ДЕН ДА ЗАКЛЮЧА…/ превод: Първан Стефанов/ брой 84 май 2016

РАЗРУШЕНИЯТ ПАМЕТНИК НА ШОПЕН/ превод: Димитър Пантелеев/ брой 102 януари 2018