ГРАДИНА
превод: Пенчо Симов
Като градина си. Но ярко слънце тук
ни удължава сенките без време.
Отне ни някой пролетта. Наскоро друг
и есента така ще ни отнеме.
Градина, цвете безвъзвратно си съвсем -
о, безвъзвратност, огън в нас разпали!
О, безвъзвратност, учеща да разберем
предишната ръка, която гали…
Градина си - макар че ще повехне тя,
налитат спомените в надпревара,
в душите ни ухае пролетта…
Наскоро ще съм стар и ще си стара.
Но си градина. Колко блясък! Колко мрак!
И в мрака крачки трябваше да правим.
И времето ни кара да си спомним пак.
А за какво? Какво ли ще забравим?
