Джура Якшич

Джура Якшич (Djura Jakshich, 27.07. 1832, село Српска Цръня, Банат, тогава в Австрийската империя - 16.11. 1878, Белград) е сръбски поет и белетрист, драматург, художник, патриот. Един от най-ярките представители на романтизма в сръбската литература и живопис. Роден в семейство на селски православен свещеник. Началното си образование завършва в родното си село, средното -в Сегед и Тимишоара, учи живопис в Бечкерек при Константин Данило, продължава образованието си във Виена (1851) и в Академията за изящни изкуства в Мюнхен (1853). В революцията от 1848 г., на 16 г. се сражава в редовете на въстаниците срещу австрийските власти и е ранен. След революцията се връща в Сърбия (1857), работи като селски учител и като гимназиален учител по рисуване, макар че често е и безработен. Дебютира с поезия в сръбски вестник през 1853 г. През 1872 г. работи като коректор в Държавната печатница в Белград. Участва във въстанието срещу турците в Босна и Херцеговина през 1878 г. Творчеството му е изпълнено с любов към Родината и славното й минало и отстояване на национално-освободителните стремежи. Автор на сонети и патриотични стихове, около 40 реалистични разказа, три исторически драми в стихове: „Преследването на сърбите” (1864), „Елисавета, черногорска княгиня” (1868), „Станое Главаш” (1878) и романа „Воини”. Издава поетичния си сборник „Стихотворения” през 1874 г. и „Разкази”, т. I-III, 1876; т. IV, 1878. Лирико-епичните му поеми „Първи жертви”, „Мъченица” и др. са тясно свързани с народния епос. Умира в крайна бедност от туберкулоза на 45 г. Погребан в Белград. Приживе има много последователи сред писатели и художници. Един от най-обичаните поети на сърбите и символ на техния национален дух. Наричан от литературоведите „крал на героичния стил”. Сега къщата му в село Српска Црня е превърнат в музей.


Публикации:


Поезия:

ИЗ „СРЕДНОЩ”/ превод: Иван Коларов/ брой 42 юли 2012

ЩО МЕ НЕ ОБИЧАШ…/ превод: Д. К. Попов/ брой 101 декември 2017