Райнер Мария Рилке

превод: Петър Велчев

***
Виж небето. Звездните простори
не рисуват ли ездач на път?
Конник горд. До него сякаш втори.
Сплетени, и двамата летят.

Воля и юзда - нима в това е
същността на всяко битие?
Но стремежът ще ги съчетае.
Път и отдих. Тук се сливат те.

Сливат ли се? Или две пътеки
ги разделят пак един от друг?
И различен дял очаква всеки…

Лъже звездната, искряща книга.
Ала вяра в този образ тук
ни изпълва. И това ни стига.

***
Огледало: ти все тъй стоиш неразкрито,
никой твоята същност до днес не позна.
И през себе си - като през дупки на сито -
пак цедиш промеждутъци от времена.

Ти си свят на безлюдни, но пищни салони,
сред обвити от здрач необятни гори…
Полилеят с шестнайсет блещукащи клони
в непристъпната твоя безкрайност се скри.

Пълен с пъстър живот, твоят образ блести.
Сякаш някои с тебе се сляха навеки,
а пък други пропусна през себе си ти.

Но жената прекрасна ще търси с очи
своя лик отразен - там в отблясъци меки
един ясен, изправил се Нарцис мълчи.