Антонио Апарисио

превод: Александър Муратов

Мадрид, огънят кръжи те
и се мъчи да опали
на измяната с главните
твоите хубави квартали.
Туй мечтаят подлеците.
Мадрид, вълчата глутница
с вой ти дири днес гръкляна -
изворът на бойно слово, -
слушан с трепет от Испания,
свила пред врага сурово
отмъстителна десница.
Не излизам на отбрана,
ако сила ми не стига,
но излизам да се браня,
че кръвта ми се надига
и налага ми съдбата
да вървя напред в борбата.
На пророци недостойни
по мечтите се не водя.
През опасности безбройни
по-корав си сещам хода,
по-спокойно е сърцето,
по-дълбоки са очите,
по-калени са ръцете
на топовете във огъня.
На работници гърдите
с мене вдигат свойта броня
и за пробив тук открити
няма бомби, ни патрони.
Ако злият враг ме стяга
с пламъци и бомби тежки,
сводът също му помага
да ги пуска тук с прибежки.
Огънят му моите вени
смята за реки вледени.
Огънят край мен разпален
сред жарави ме оглежда,
както в свойто огледало
ручеят лъчист оглежда.
Да ме видят с тази сила,
устремена и корава,
как с мечтите ми крилати
ветровете път й правят!
Толкова уста ме хулят,
толкова ръце безчестни
сбират срещу мен гнева си,
ала няма да се стресна
в страшния двубой, напротив,
смелостта ми се разпалва,
чувствата ми по са жарки,
по е живо мъжеството.
Който доближи до мене,
който ми прекъсва пулса,
който в мойта кръв червена
днес си бълва чернотата,
ще ме срещне той възправен
и с оръжие в ръката.
Никога страха не сетих -
влага е страха за мене,
а вкуса й не познавам,
нито нейното рушение.
Идат враговете гадни,
нека дойдат неброени!
Аз оставам твърд на поста
под градушката снарядна.
В моята земя родени,
моите синове са доста
да ме бранят от хиени.