Антонио Апарисио (Antonio Aparicio; Antonio Aparicio Herrero), испански поет, драматург, литературен критик, е роден на 30.06.1916 г. в Севиля в семейство на търговец. Представител на поколение’36. Произхожда от семейство на интелигенти. През 1935 г. напуска училище и става чиновник в Мадрид. Уволнен, дълго скита без работа. Учи в университета в Севиля. Когато на 12.07.1936 г. се разбунтуват мароканските генерали, постъпва доброволец заедно с Артуро Серано Плаха, тогава също млад поет. Участва в боевете при Харама и Мараньоне. Първата си поетична работа написва през 1935 г. Израства като поет в борбата на испанския народ за република и демокрация. През 1938 г. издава първата си стихосбирка „Елегия за Федерико Гарсия Лорка”. След войната е арестуван в Мадрид, но успява да избяга, като търси убежище в посолството на Чили, където е защитен от Пабло Неруда. Изгнаник в Чили, Аржентина, Уругвай, Бразилия и Венецуела, където живее от 1954 г. Умира през 2000 г. в Каракас - столицата на Венецуела.

Публикации:

Поезия:

МАДРИД В ОБСАДА/ превод: Александър Муратов/ брой 101 декември 2017