Анатолий Чепуров

превод: Григор Ленков

***

Солена от сълзи и кръв,
от димни битки бледа,
земята в слънчевия кръг
от памтивека гледа.

И слънчевата кръв добра,
даряваща живот,
тече от земните недра
към всеки лес и плод.

И век след век през есента
под небесата сини
облича в пищна красота
тя ниви и градини.

Не от ръжда и не от тлен
е взела тя загара,
а от самуна зачервен
в ръцете на жетваря.

И щастието на човека
най-после тя откри:
за щастието на човека
да се твори…

Солена от сълзи и кръв,
от димни битки бледа,
земята в слънчевия кръг
от памтивека гледа.

ФРЕСКА В БОЯНА

Витоша като подкова
някой е захвърлил тук,
шубата й е елова,
а гайтаните от бук.
На върха й вятър шушне,
в пазвите й буря спи.
Долу, в ниското, се гуши
малка черква сред липи.
По стените й е писан
мъжки образ, но така,
сякаш е изографисан
от божествена ръка.
Може би е жител местен,
цял живот земята рил,
и творецът неизвестен
тук го е обезсмъртил?
Може би… Не ще гадаем.
Друго си помислих аз:
този труженик незнаен
седми век върви към нас.

ШИПКА

На Шипка бях. Край мен Балкана
с орловите си върхове -
тъй както и преди - отбрана
се готвеше да изкове.

Аз дишах въздуха спокоен
на славните далечни дни
и оня подвиг, свят и боен,
войнишкия ми дух плени.

С ръкави от мъгла зората
докосна урви и била;
и сякаш пак над планината
барутен дим се разпиля.

И като спомен и тревога
за някогашната война
пламтеше - сякаш Вечен огън -
там Розовата долина.

Ала защо гърма на битка
дочувах непрестанно аз
пред мирното лице на Шипка
в безмълвния предутрен час?

Защо, загледан към полята
от този легендарен връх,
не рози виждах в долината,
а българска и руска кръв?

О, знам: дорде кръвта ми блика
и слънцето над нас звъни -
войник остава си войника
в различен край, в различни дни.