Анатолий Николаевич Чепуров (16.06.1922, град Духовщина - 7.11.1990, Ленинград) е руски поет и преводач. Завършва средно образование в град Лодейное поле, Ленинградска област и филологическия факултет на Ленинградския университет. Участник във Великата Отечествена война, тежко раняван. Пише стихове от ученическите си години. Публикува в пионерски вестници, в сборника „Стихи детей”. Първата му книга „Пути-дороги” излиза през 1947 г. След завършване на университета изцяло се посвещава на литературна работа. Автор на около 30 поетични сборника, три от тях - за деца. Дълги години е главен редактор на Ленинградското отделение на „Советский писатель”, около 15 години ръководи Ленинградската писателска организация. Награден с четири ордена, много медали. Лауреат на Държавна награда на РСФСР „А. М. Горки” (1980). Автор на поетичните сборници „Пути-дороги” (1947), „Молодость моя” (1956), „Ветер с Невы” (1961), „Одна земля” (1970), „Маленькие станции России” (1975), „О человеке надо говорить” (1981), „Еще биография пишется” (1983), „Тем и живу…” (1986); поеми; трилогията-поема „Партбилет” (1968), „Своя земля” (1971), „Завещание” (1973); стихове за деца, преводи.

Публикации:

Поезия:

НЕ МИ СЕ ЧЕТЕШЕ…/ превод: Николай Гюлев/ брой 85 юни 2016

„НА ДОБРОТАТА ДА СЕ ПОКЛОНИМ…”/ превод: Марко Марков/ брой 86 юли 2016

СОЛЕНА ОТ СЪЛЗИ И КРЪВ…/ превод: Григор Ленков/ брой 100 ноември 2017

НА АЛЕКСЕЙ ЛЕОНОВ/ превод: Александър Миланов/ брой 104 март 2018