Самуил Маршак

превод: Христо Радевски

***
Когато дълго слушате да спорят
за стари рими и съзвучност нова,
свободни и класически размери,
приятно е да чуете отвънка
без рими и размери жива реч,
най-проста реч: „Ще има скоро реч!”

Набързо произнесените думи
със истината само се римуват -
с дъжда, що ей сега ще прошуми.

***
Аз видях я: стоеше в тъмата,
сред снега, в хермелина си бял.
Бе облечена чудно елхата,
сякаш била на зимния бал.

Бавно-бавно поклаща глава тя,
сякаш знае каква красота
е във своята дреха мъхната,
как висока и стройна е тя.

***
Априлски дъжд пръв път премина,
но вятър облака развя,
и капки огнени дари на
голоклонната бреза.

И още пролетта богата
не я нагиздила с листа -
тя от краката до главата
със капки блясък заблестя.

КЪЩА В ГОРАТА

Дето плътно - суров и висок -
приближава към пътя бор -
там ще видиш в леса дълбок
сякаш в езеро дом и двор.

Тъй и тегли натам и зове
с топъл дим и с добра тишина.
И не твойта ли младост живей
зад триредовата стена?

***
На крачки няколко до водопада
не знаеше летящият поток
на скока си внезапен висотата…
Бъди готов и ти за своя скок.

***
Пълни със жарко чувство,
статуите са хлад.
Стените от плама-изкуство
не трябва да се кривят.

Същи сводове от храм античен -
от душа и материя сплав -
Пушкинският мрамор лиричен
строен е и величав.

***
И случваше се пътя да тресат,
когато полковете на стиха вървяха,
римуваните звънки словеса
като литаври мерено звънтяха.

Сега не са словата вредом в ред.
Не чуваш мерното стихотворение.
Така върви - назад, а не напред -
разбито в боя тежък поделение.

Признавам аз в стиха свободен строй,
ала и там най-кратки вий бъдете,
движете се в разсипан строй, но той
да спазва в строгост бойна редовете.

КУФАР

Модерен куфар, погледни,
с ключалки сякаш позлатени.
Той бивал в толкова страни
и с етикети налепен е.

А на езици най-различни
са етикетите отлични.

Защо да му не хванем вяра,
че посетил е толкоз свят?
Видял Бомбай, Пекин, Бухара,
видял Венеция, Багдад,
видял Помпей, видял Лозана…

И все пак куфар си остана!