АНГЕЛ
превод: Георги Михайлов
В среднощ по небето си ангел летял
и тихо той песен си пял.
С трепет звездите и месец в захлас
там слушали ангелский глас.
Той пееше тихо безкрай и безспир
за райско блаженство и мир.
Великия Бог той възпяваше ощ, -
осанна сред тихата нощ.
Той млада душица таз нощ бе прибрал -
сълзи за света и печал.
И звукът небесен в самотна душа,
без думи - но жив остана.
И дълго на тоз свят се искаше ней
кат Божия ангел да пей,
но таз песен тя не можа да смени
със скучните земни песни.
——————————
сп. „Илюстрация светлина”, г. 19, кн. 8, 1911 г.
